Очи не мога да ти дам, прекрасни имаш,

защо ти е луна, когато слънце на лицето ти изгрява,

опитай във река от чувства да се миеш

и намери след буря кой сърцето ти да сгрява.

Но обич мога да ти дам и то извираща, безкрайна,

приличаща на гейзер на вулкан, изригващ от недрата,

тя толкова личи, че няма как да я запазя в тайна.

И само с поглед някак си замайваш ми главата.

Приятел мога да ти бъда, но не искам

за изповедник също ставам, забрави

в момента само искам до гърдите си да те притисна

и да погледам твоите божествени очи.