Очи не мога да ти дам, прекрасни имаш,
защо ти е луна, когато слънце на лицето ти изгрява,
опитай във река от чувства да се миеш
и намери след буря кой сърцето ти да сгрява.
Но обич мога да ти дам и то извираща, безкрайна,
приличаща на гейзер на вулкан, изригващ от недрата,
тя толкова личи, че няма как да я запазя в тайна.
И само с поглед някак си замайваш ми главата.
Приятел мога да ти бъда, но не искам
за изповедник също ставам, забрави
в момента само искам до гърдите си да те притисна
и да погледам твоите божествени очи.