lips_of_angels (Ем)
164 5068
29.06.2010 г., 14:21 ч.

*** 

  Поезия
1185 6 21

Слънцето сега е жълта люспа

от тялото на някоя проклета риба.

Отдавна ми се иска да се сгуша

при себе си, при теб. Че ме убива

пашкулчето, в което заживявам.

А всяка пеперуда е в очакване.

И как да дишам. Този свят е рана.

И рани са човешките ни вярвания.

Издъхва  тази мъничка вселена

и някак си е странно абортирала.

И мога само в синьото на вената

да разбера,  че някога съм дишала.

Пречупени през призма образи

са всичките ни чакания някъде,

където краят по начало с вятъра

опитва да изниже самотата ни.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??