24.01.2008 г., 20:16

* * *

755 0 1
 

                    Чаках този ден!

                    Спомен последен, неувяхващ!

                    По Теб!

 

                    Мечта далечна, изгубена!

                    Със Теб!

 

                   Желание  дълбоко, неистово!

                   За Теб!

 

                   Обич истинска, съкровена!

                   Във мен!

 

                   Това е краят?!

                   Сега накъде?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и интересно казано ... Много ми хареса, Соня, препрочитам го няколко пъти и ти пиша на пресекулки Накъде ли сега ? Ами - напред ! Продължавай да пишеш, очаквам още творби !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....