Jan 24, 2008, 8:16 PM

* * *

  Poetry » Love
752 0 1
 

                    Чаках този ден!

                    Спомен последен, неувяхващ!

                    По Теб!

 

                    Мечта далечна, изгубена!

                    Със Теб!

 

                   Желание  дълбоко, неистово!

                   За Теб!

 

                   Обич истинска, съкровена!

                   Във мен!

 

                   Това е краят?!

                   Сега накъде?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво и интересно казано ... Много ми хареса, Соня, препрочитам го няколко пъти и ти пиша на пресекулки Накъде ли сега ? Ами - напред ! Продължавай да пишеш, очаквам още творби !

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...