ФАБ
546
0
0
Ноември, ли бе Май?
И Май, ли бе Ноември?
Прибирам се от плен,
с бутилка – „Здрави Нерви“!
Залитам, но мълча,
за да съм „мъдър – умен“!
Изглеждам като мен – все буен, неразумен!
Изглеждам, като шут – "облечен в много роли",
но съм съвсем събут – и бос, обут с мазоли.
Поръсвам от солта, в маята на живота,
и тя ми казва: – да! – готов си за дървото!
– Кое дърво душа, тояга за гърба ми?
– Не! в друга песен пя - сънувах те, без думи.
– Бездумен или ням, съвсем ме ти обърка?
– Дали било е сън? - обичам те, но хъркаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аспарух Любенов Всички права запазени
