ФАБ

Ноември, ли бе Май?

И Май, ли бе Ноември?

Прибирам се от плен,

с бутилка – „Здрави Нерви“!

Залитам, но мълча,

за да съм „мъдър – умен“!

Изглеждам като мен – все буен, неразумен!

Изглеждам, като шут – "облечен в много роли",

но съм съвсем събут – и бос, обут с мазоли.

Поръсвам от солта, в маята на живота,

и тя ми казва: – да! – готов си за дървото!

– Кое дърво душа, тояга за гърба ми?

– Не! в друга песен пя - сънувах те, без думи.

– Бездумен или ням, съвсем ме ти обърка?

– Дали било е сън? - обичам те, но хъркаш...