26.12.2012 г., 20:01

Фалш

728 0 0

Аз съм смирена, нежна, добра,
но щом те видя, умирам да те доближа,
да усетя пръстите ти, шарещи по моите рамена,
дъха ти в моята коса,
ти будиш в мен жена,
готова на невъзможни неща,
за да ти осигури любов и топлина.
Щом моята усмивка до твоята приближа,
изпитвам желание да те покоря
и да разбера каква е с теб любовта,
но сдържам всичко това
и съм фалшива - кротка, мила душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...