Фалш
734
0
0
Аз съм смирена, нежна, добра,
но щом те видя, умирам да те доближа,
да усетя пръстите ти, шарещи по моите рамена,
дъха ти в моята коса,
ти будиш в мен жена,
готова на невъзможни неща,
за да ти осигури любов и топлина.
Щом моята усмивка до твоята приближа,
изпитвам желание да те покоря
и да разбера каква е с теб любовта,
но сдържам всичко това
и съм фалшива - кротка, мила душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомира Илиева Все права защищены
