Колко много крием в душите си.
Колко скрити чувства има вътре в нас, борещи се за свобода.
Колко мъка и тъга чакат своя ред.
Колко много чакат те да намерят своята капчица, своята сълзичка, с която да се спуснат и да изтлеят в безкрая.
Колко малко от тях обаче успяват да излезнат по този начин.
Да, трудно е да си прикрито чувство.
Трудно е да си просто част от нещо и да не можеш да намериш път навън.
А когато го намериш да разбереш, че за този път са се хванали още доста чувства, като удавник за сламка.
Тогава идва голямата експлозия.
Всички чувства излизат, а нервите се пропиляват.
Това прави хората нищожни.
Невъзможността да признаят, че и те плачат. ...