Ти май така и не разбра,
че аз от приказка герой съм.
Живея в моят собствен свят,
във този търся неспокойствие.
Понеже страшно ми се влюбва,
и ми е много тихо във душата,
реших да си докарам лудост,
и пак да вярвам в чудесата.
Но ти, пак казвам - не разбра.
И много вероятно нямаш време,
в живот извън реалността,
да разбереш, че аз съм тленен...
И нека спра да ти разказвам.
Ти много сбърка, че се влюби.
Отдавна свикнах да ме мразят,
и да ме слагат във графата - "луди".
Ще бъда пак героят. Скитника.
На тази сага краят е от тъжните.
Поетът пише стихове, а приказки -
когато оживяваш само в сънища...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени