3.12.2009 г., 23:42

Фалшива фасада

534 0 0

Чуваш ли се, чуваш ли се?

Вече дори не говориш като себе си.

Не мислиш като себе си...

Напълно си се изгубил в лъжи и отрицание.

 

Виждаш ли в какво си се превърнал?

С фалшивата усмивка и вечните лъжи,

та кого залъгваш? Май само себе си...

Накрая няма да има кого да впечатлиш...

 

Изгубил си и онзи твой блясък,

който правеше очите ти така красиви.

А сега, в твоя измислен и абсурден свят,

ще останеш сам...

 

Толкова ли трудно беше...

Просто да повярваш в себе си

и да позволиш и на мен да вярвам в теб.

Изгуби ме, изгуби и себе си...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...