Чуваш ли се, чуваш ли се?
Вече дори не говориш като себе си.
Не мислиш като себе си...
Напълно си се изгубил в лъжи и отрицание.
Виждаш ли в какво си се превърнал?
С фалшивата усмивка и вечните лъжи,
та кого залъгваш? Май само себе си...
Накрая няма да има кого да впечатлиш...
Изгубил си и онзи твой блясък,
който правеше очите ти така красиви.
А сега, в твоя измислен и абсурден свят,
ще останеш сам...
Толкова ли трудно беше...
Просто да повярваш в себе си
и да позволиш и на мен да вярвам в теб.
Изгуби ме, изгуби и себе си...
© Надежда Всички права запазени