5.12.2008 г., 10:25

Фалшиво

1.2K 0 5

И времето луташе се
в измами, лъжи
и търсих се
в него
седмици, дни...

... А чувствах болка,
огромна тъга,
дълбоко внедрили се
в празната моя
душа.

Усещах, че бях
някъде там...
... в лъжата.

Но продължих...
... и в реални окови
аз
се открих.

Разплаках се.
А сълзите ми казаха:
спри!
Във времето крият се
и хубави дни.
Бъди смела
и потърси се
отново...
... тук и сега...
в истината
.
Ще преоткриеш
себе си
в хармонична среда!

Замислих се...
... Но бях
смутена,
от мислите си,
пълни с противоречия.

Но продължих...
...  и в фалшиви окови
отново
себе си
открих.

Засмях се.
А усмивката
ми се усмихна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...