Slaveya (Славка)
116 874
5.12.2008 г., 10:25 ч.

Фалшиво 

  Поезия » Философска
955 0 5

И времето луташе се
в измами, лъжи
и търсих се
в него
седмици, дни...

... А чувствах болка,
огромна тъга,
дълбоко внедрили се
в празната моя
душа.

Усещах, че бях
някъде там...
... в лъжата.

Но продължих...
... и в реални окови
аз
се открих.

Разплаках се.
А сълзите ми казаха:
спри!
Във времето крият се
и хубави дни.
Бъди смела
и потърси се
отново...
... тук и сега...
в истината.
Ще преоткриеш
себе си
в хармонична среда!

Замислих се...
... Но бях
смутена,
от мислите си,
пълни с противоречия.

Но продължих...
...  и в фалшиви окови
отново
себе си
открих.

Засмях се.
А усмивката
ми се усмихна!

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??