Фалшиво
И времето луташе се
в измами, лъжи
и търсих се
в него
седмици, дни...
... А чувствах болка,
огромна тъга,
дълбоко внедрили се
в празната моя
душа.
Усещах, че бях
някъде там...
... в лъжата.
Но продължих...
... и в реални окови
аз
се открих.
Разплаках се.
А сълзите ми казаха:
спри!
Във времето крият се
и хубави дни.
Бъди смела
и потърси се
отново...
... тук и сега...
в истината.
Ще преоткриеш
себе си
в хармонична среда!
Замислих се...
... Но бях
смутена,
от мислите си,
пълни с противоречия.
Но продължих...
... и в фалшиви окови
отново
себе си
открих.
Засмях се.
А усмивката
ми се усмихна!
© Славка All rights reserved.
