23.01.2010 г., 15:01

ФантазииГ

825 0 0

Горят ме фантазии луди,

безнадежни мечти ме връхлитат,

в полет към теб устремени,

целувките мои долитат.

 

И чувствата като стихия в мен бушуват,

пейзаж на сезони годишни.

А мислите ми, ледени вихрушки,

забиващи иглички хлад в мене.

 

Дали живееш нейде по земята,

или умът ми те измисли в нощ безсънна?

Ако си истински, аз искам от съдбата

наяве, не в съня да те прегърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....