ФантазииГ

23.01.2010 г., 15:01 ч.

Поезия

483 0 0

Горят ме фантазии луди,

безнадежни мечти ме връхлитат,

в полет към теб устремени,

целувките мои долитат.

И чувствата като стихия в мен бушуват,

пейзаж на сезони годишни.

А мислите ми, ледени вихрушки,

забиващи иглички хлад в мене.

Дали живееш нейде по земята,

или умът ми те измисли в нощ безсънна?

Ако си истински, аз искам от съдбата

наяве, не в съня да те прегърна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.