Може би просто си сън,
просто копнеж, просто желание свято.
Може би аз те измислям
в безумен мираж,
може би вярвам си сляпо
в лъжата. В тази заблуда,
че може реалност да си,
че протегна ли длан в гневна подлуда,
ще усетя допира ти. На устните
и ръцете, които приканват
така влудяващо нежно,
безумно красиво -
жалко единствено, че тази фантазия
след всяка нощ си отива.
© Стефани Всички права запазени