Може би просто си сън,
просто копнеж, просто желание свято.
Може би аз те измислям
в безумен мираж,
може би вярвам си сляпо
в лъжата. В тази заблуда,
че може реалност да си,
че протегна ли длан в гневна подлуда,
ще усетя допира ти. На устните
и ръцете, които приканват
така влудяващо нежно,
безумно красиво -
жалко единствено, че тази фантазия
след всяка нощ си отива.
© Стефани All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
