12.12.2015 г., 13:39

Фантазия

628 0 0

Фантазия

 

Утрото красиво събужда моите мечти
На зазоряване откривам огнени лъчи.
Очите любопитно заиграват.. видят ли те близичко до мен.
Зеници рязко разширявам, галя те със поглед притеснен.
Слуха ми се изостря.. думите ти пърхат ли около мен.
Устните сладки, похотливо се усмихват
усетя ли присъствието ти покрай мен.
И във въздуха усещам частици сладост на блажен момент.
Очите любопитно заиграват..търсят познато лице и видя ли те из тълпата - трепва моето сърце.
Ръце протягам, докосни ме ти..
С прегръдки нежни, ангелски дори.
Душата те усеща, развълнувам се и потрепервам като капчица роса нежно се оттеглям..
Дойде ли нощта.. взима моята мечта.
Търкулвам се сякаш падаща звезда
във безкрайни небеса..
Прокрадва се нощта, взима моята мечта..
Ала очите любопитно още си играят и на лунни светлина.. Чувствам те със всички мои сетива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Бошнакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...