12.12.2015 г., 13:39

Фантазия

631 0 0

Фантазия

 

Утрото красиво събужда моите мечти
На зазоряване откривам огнени лъчи.
Очите любопитно заиграват.. видят ли те близичко до мен.
Зеници рязко разширявам, галя те със поглед притеснен.
Слуха ми се изостря.. думите ти пърхат ли около мен.
Устните сладки, похотливо се усмихват
усетя ли присъствието ти покрай мен.
И във въздуха усещам частици сладост на блажен момент.
Очите любопитно заиграват..търсят познато лице и видя ли те из тълпата - трепва моето сърце.
Ръце протягам, докосни ме ти..
С прегръдки нежни, ангелски дори.
Душата те усеща, развълнувам се и потрепервам като капчица роса нежно се оттеглям..
Дойде ли нощта.. взима моята мечта.
Търкулвам се сякаш падаща звезда
във безкрайни небеса..
Прокрадва се нощта, взима моята мечта..
Ала очите любопитно още си играят и на лунни светлина.. Чувствам те със всички мои сетива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Бошнакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...