Dec 12, 2015, 1:39 PM

Фантазия

  Poetry » Love
622 0 0

Фантазия

 

Утрото красиво събужда моите мечти
На зазоряване откривам огнени лъчи.
Очите любопитно заиграват.. видят ли те близичко до мен.
Зеници рязко разширявам, галя те със поглед притеснен.
Слуха ми се изостря.. думите ти пърхат ли около мен.
Устните сладки, похотливо се усмихват
усетя ли присъствието ти покрай мен.
И във въздуха усещам частици сладост на блажен момент.
Очите любопитно заиграват..търсят познато лице и видя ли те из тълпата - трепва моето сърце.
Ръце протягам, докосни ме ти..
С прегръдки нежни, ангелски дори.
Душата те усеща, развълнувам се и потрепервам като капчица роса нежно се оттеглям..
Дойде ли нощта.. взима моята мечта.
Търкулвам се сякаш падаща звезда
във безкрайни небеса..
Прокрадва се нощта, взима моята мечта..
Ала очите любопитно още си играят и на лунни светлина.. Чувствам те със всички мои сетива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Бошнакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...