Фатална жена
С ангелско лице,
но с динамит в очите,
в косите - грейнало небе,
в сърцето – изгревни криле,
дръзка и звънлива,
облечена с пролетна рокля
от седемцветна дъга,
закичена с вълшебен
самодивски венец - бяла магия
и златен наниз тежки алтъни
от огнена страст,
към теб идвам аз,
сто дяволи танцуват,
в моите мечти,
докоснеш ли ме ти,
пожар ще се взриви,
ще изгори до пепел,
всичко преди...
Ако не с е страхуваш,
ела и ме срещни,
и над пепелта
бял мост изгради.
Но дори и да отминеш
ще те разбера,
не, недей да криеш,
знам добре това,
трудно се обича
истинска жена,
щом сърцето срича,
азбуката на нелюбовта,
тя не е от тези,
дето са за ден, за два -
красиви еднодневки
с куклена душа,
които не оставят
след себе си следа.
Истинската жена
е слънце с бодли,
бодне ли сърцето
завинаги кърви,
в дланите си носи
огнени пожари,
ледове стопява,
пролет разцъфтява,
който я залюби,
превръща се в роб,
и след нея тича
завинаги, до гроб.
Тя е отредена
за смелите мъже,
които знаят да обичат
силно, от сърце,
които са наясно,
че огън с огън се гаси,
и само с истински криле
към щастието се лети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
