Фаталната жена - 2
Фаталната Жена-2
На път към село тъговит
и прашен си вървя по друма,
съгледах дирник бял на вид,
за миг изгубих ума-дума.
Плюх във пазва и през рамо,
ама че късмет това,
във шубрака се навела,
млада, убава мома.
Прокашлях се съвсем дискретно,
а ду́пето лъщи – не спира,
колене, кат` водомери,
от фустаня и́ прозират.
Чу ме тя и ме погледна,
с очи дълбоки кат` геран,
а гърди и́ напращели,
като необран бостан.
Устни сочни и греховни,
с езиче, скрито като в мида,
що ми трябваше в града,
за стопанка да отида.
-Ха сполай ти млада моме!
Засилих се да я прегърна,
а тя невинно се усмихна
и щях замалко да повърна.
Зъ́би като на катър,
криви, жълти и прогнили,
сякаш червеи гнездо
в устата и са свили .
И си рекох аз тогаз,
я у село да се върна,
че колко повече подбирам,
все таквизи ще намирам.
Авт. Весо: 3.10.2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
Деница, човека бил мераклия за убавица, па ако може и да е девица. 
