Фаворитка
На двора, под клонатите овошки,
живееше семейство от кокошки.
Случайно ли, нарочно ли, не знам,
но всичките кокошки там
се пръкнаха с окраска сива
и дребнички - порода дива.
Една едничка млада ярка
бе едра и с прекрасна шарка.
Но тя не знаеше, горката,
че е различна в стадото пернато.
Живееше си скромно, тихо.
Но СИВИТЕ от завист се влудиха.
Намразиха кокошката добра
за ръста ù, за ярките пера.
По цял ден на боклука ровят
и за "онази - тлъстата" злословят:
- Я гледайте, дебела е като свиня!
- Не знам защо Петелът я избра
за фаворитка в нашия харем?
Защо, например, не хареса мен?
Аз съм слабичка, игрива... -
злобее друга ярка сива.
- Че и стопанинът ù се прехласва! -
изкряка друга гръмогласно.
- Ах, иде ми да я проскубя!
- Мразя я! Ще я погубя!...
То беше ревност, беше злоба,
желаеха ù даже гроба!
Но никоя от Сивите пера
с кокошия си ум не го разбра -
не за осанката ù, за красивите пера,
а за това, че беше кротка и добра
и снасяше най-едрите яйца
бе фаворитка ярката със пъстрите перца.
И тъй, да обобщим накрая:
Дребнавите са злобни, зная.
Душите им са мрачни, сиви,
ревниви са и завистливи.
А щом такива са душите,
дори зад маска златна да са скрити,
и като слънчев лъч да се маскират,
грозните им качества прозират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
