Мъждукат улиците пусти
на стария посърнал град.
Къде сте младост,
танци,
фусти?
Къде си, южен звездопад!
Къде сте, мои идеали? –
кръжи зелената пара.
Кръжи.
Шумът ù нежно гали
слуха на нашите деца.
Отлитат те, а ти опитваш
да върнеш времето назад.
Но с кой?
От ден на ден притихва
край теб пустеещият град.
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени