Малко по малко останахме голи мъже и жени...
и си омръзнахме.
Малко по малко шкартирахме всичко
и станахме сиви окастрени стволове.
Сивото е цветът на бурята!?
Малко по-малко обичаме и се борим.
Малко по малко живеем...
после умираме.
© Дух на лютеницата Всички права запазени