3.03.2010 г., 11:51

* * *

756 0 1

 

 

  Иска ми се да повярвам, че това се случва с мен,

 че наистина дочаках да изгрее слънце и в моя ден,

иска ми се да забравя за предишните си разочарования

и да му разкажа дори и най-тайнствените си желания.

 Иска ми се, ала всеки път се спирам,

замисляйки се, че може би погрешно го разбирам,

че, дори докато ми шепне тези нежни думи,

 той може би е като всички други,

 че ще се престори на добър поне за два,

три дни, а после лесно с друга ще ме замени.

 Иска ми се да си мисля, че е по различен,

 нежен, страстен и безкрайно романтичен.

 Иска ми се, но си казвам, че сигурно сънувам

и не знам какво да мисля, тези думи днес докато чувам,

 а чувам че ми казва колко ме обича, без да пита аз какво изпитвам

 и се чудя как да му разкрия, че с всеки ден по-силно го обиквам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво... Терзанията на едно влюбено момиче. Страхът от разочарованието, от болката и раните... Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...