23.07.2011 г., 11:47

* * *

978 0 2

За теб искам да бъда онази,
която виждаш в сънищата си.
В ранобудно утро
на изгрева за мене да разказваш.
Тихо да шептиш на капките дъждовни,
за да галят раменете мои.
За теб искам да бъда онази,
която с вятъра да си говори.
За теб да нося слънцето
в дланите ми скрито.
За теб искам да бъда онази,
която в душата ти наднича
и в сърцето си ще пазиш
тайната магия на моето обичане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Паскалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...