Jul 23, 2011, 11:47 AM

* * *

  Poetry » Love
979 0 2

За теб искам да бъда онази,
която виждаш в сънищата си.
В ранобудно утро
на изгрева за мене да разказваш.
Тихо да шептиш на капките дъждовни,
за да галят раменете мои.
За теб искам да бъда онази,
която с вятъра да си говори.
За теб да нося слънцето
в дланите ми скрито.
За теб искам да бъда онази,
която в душата ти наднича
и в сърцето си ще пазиш
тайната магия на моето обичане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Паскалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...