бялатишина
136 124
10.12.2017 г., 22:21 ч.

Феникс 

  Поезия » Любовна
279 1 2

Мога да живея, защото си далеч.
Сърцето ми на клада не изгаряш.
И думите към тебе не са студена скреж
по устните, които те желаят.

 

Когато си до мене, съм грешна като демон.
Духа ми с поглед яростно разкъсваш.
Земята ми изчезва, разменя се с небето, 
но идва миг щастлив и ти си тръгваш.

 

Аз пак поемам въздух. Въздишките заключвам.
И казвам си: от тебе нужда нямам. 
Тъй всеки ден спокоен е сигурен... Наужким! 
Надежда е, че пак ще се познаем.

 

Защото като пламък сред огъня те чакам. 
Сред облаци и ледове те търся. 
При срещата ни тежка във пепелта се стапям...
И след това в очите ти възкръсвам...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??