14.03.2020 г., 20:09

Феникс

1.3K 0 0

Гняв и желание за мъст,

се надигат в мен.

Огънят започна да ме изгаря,

душата ми да се лута и мая.

 

Исках да унищожа 

всяка болка,

всеки спомен лош,

всяка тъга,

тогава започнах да се руша.

 

Изведнъж станах аз на пепел

      и умрях,

но тогава се завърнах със замах.

Като птица преродена

      Феникс,

по-силна, смела и променена,

която не ще бъде сломена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...