Mar 14, 2020, 8:09 PM

Феникс

1.3K 0 0

Гняв и желание за мъст,

се надигат в мен.

Огънят започна да ме изгаря,

душата ми да се лута и мая.

 

Исках да унищожа 

всяка болка,

всеки спомен лош,

всяка тъга,

тогава започнах да се руша.

 

Изведнъж станах аз на пепел

      и умрях,

но тогава се завърнах със замах.

Като птица преродена

      Феникс,

по-силна, смела и променена,

която не ще бъде сломена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© К. И. Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...