Февруарски валс
Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.
Под бели преспи сняг лозята спят
и духовата музика мълчи.
Към празника не води вече път,
по който битието не горчи.
Припламва само спомен избледнял –
за грейнали моми по гроздобер,
за оня снажен момък с поглед бял,
изпратил ми по Бог и днес хабер.
Забравата над мене няма власт –
не се забравя лесно образ мил.
Допивам си мавруда с вкус на валс,
а сякаш чаша мъка съм изпил.
Смъртта коварно всекиго грози,
развяла плащ по-черен от катран,
но брат ми сред небесните лози
празнува с мама Трифон Зарезан.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
