20.05.2008 г., 20:14

Фея

722 0 2
Фея приказна съм аз и летя
към теб във тишината,
обляна от ангелски прашец,
идвам тебе да поръся.

С очи омайни гледам аз,
с усмивка чародейна,
с огнени коси от вятър разпилени,
с крилца нежни кат коприна.

Погледнах те и плеснах със ръце,
завъртях вълшебната си пръчка.
Слънце засия със златни пръски,
и усмихна се небето лъчезарно, синьо.

Мигом всичко разцъфтя,
чуден аромат наоколо разнесе се.
Поръсих те със звезден аз прашец
и отлетях в базкрая чуден.

В сърцето нежен трепет затуптя,
душата ти красива щастие обгърна.
Съдбата те дари да срещнеш Любовта,
тъй неочаквана, красива, чиста, дива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...