Фея
към теб във тишината,
обляна от ангелски прашец,
идвам тебе да поръся.
С очи омайни гледам аз,
с усмивка чародейна,
с огнени коси от вятър разпилени,
с крилца нежни кат коприна.
Погледнах те и плеснах със ръце,
завъртях вълшебната си пръчка.
Слънце засия със златни пръски,
и усмихна се небето лъчезарно, синьо.
Мигом всичко разцъфтя,
чуден аромат наоколо разнесе се.
Поръсих те със звезден аз прашец
и отлетях в базкрая чуден.
В сърцето нежен трепет затуптя,
душата ти красива щастие обгърна.
Съдбата те дари да срещнеш Любовта,
тъй неочаквана, красива, чиста, дива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени