May 20, 2008, 8:14 PM

Фея

  Poetry » Love
723 0 2
Фея приказна съм аз и летя
към теб във тишината,
обляна от ангелски прашец,
идвам тебе да поръся.

С очи омайни гледам аз,
с усмивка чародейна,
с огнени коси от вятър разпилени,
с крилца нежни кат коприна.

Погледнах те и плеснах със ръце,
завъртях вълшебната си пръчка.
Слънце засия със златни пръски,
и усмихна се небето лъчезарно, синьо.

Мигом всичко разцъфтя,
чуден аромат наоколо разнесе се.
Поръсих те със звезден аз прашец
и отлетях в базкрая чуден.

В сърцето нежен трепет затуптя,
душата ти красива щастие обгърна.
Съдбата те дари да срещнеш Любовта,
тъй неочаквана, красива, чиста, дива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ин Вел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...