Фея
към теб във тишината,
обляна от ангелски прашец,
идвам тебе да поръся.
С очи омайни гледам аз,
с усмивка чародейна,
с огнени коси от вятър разпилени,
с крилца нежни кат коприна.
Погледнах те и плеснах със ръце,
завъртях вълшебната си пръчка.
Слънце засия със златни пръски,
и усмихна се небето лъчезарно, синьо.
Мигом всичко разцъфтя,
чуден аромат наоколо разнесе се.
Поръсих те със звезден аз прашец
и отлетях в базкрая чуден.
В сърцето нежен трепет затуптя,
душата ти красива щастие обгърна.
Съдбата те дари да срещнеш Любовта,
тъй неочаквана, красива, чиста, дива.
© Ин Вел All rights reserved.