Как искам в миг да спра да те обичам.
И в пепел да превърна свойта самота!
Ох, мразя ли? Не, не може още да обичам!
Стенание от болка, потъвам в тишина.

Какво дари ми твоята любов измамна?
Парченце мъничко от цветната дъга.
Но щастието в мигом пламна и угасна
от огъня на твоята лъжа!

В сърцето от горчивката нещастна
поникна розата на любовта!
Тя расне във градината прекрасна
и къпе се в лъчи на обичта!

Спомен бледен си сега за мене,
усмивката, смехът сега е в моят ден!
Обич от приятели събирам с шепи.
Щастлива съм, далеч си ти от мен!