ФИДАНКА И ПОПА /хум./
ФИДАНКА И ПОПА/хум./
Ха здръвейти, мили братя!
Поумиф са пу суратя
и са сетиф, чи е времи
с попа наш дъ съ заема.
Мама `гату ма рудила
ногу рано мъ утбила,
та ма кърмила в маалата
цигънкъ иднъ устата.
Тя мъ й кръстила Фиданка,
да съм стройнъ къту мрянкъ,
ма убъркъла концити -
станълъ съм читвъртита!
Ма-а-алку цигънкъ си падъм,
как ви саму изнинадъф!
Имъм тялу на слуницъ,
апа глас кът на змеицъ,
къту викнъ, вълци бягът,
кът запея, кротки лягът.
Та, за попъ. Дал убявъ:
"Цигънскъ любоф ми тряба".
И утивам аз у тях,
(От жина му ни ма й страх.)
Викъм: "Попейй, утвури,
за любоф съ пригутви!"
Попа мигъ нъ пърцали:
"Кво ти й, мъри, пулудя ли?"
"Давъй - викъм - тук пърити!
И задигъм си пулити.
"Стооой - ми викъ. - Грешкъ имъ!
Аз съм си ербап зъ тримъ:
"Скръндза - викъм, - ем дъ любиш,
ем пъри да ни загубиш!
"Мъ, Фиданке, кво ти станъ,
беши кроткъ отзъранъ,
К`ва и тъз убявъ тука?
Оф, жинатъ ша мъ спукъ!"
"Стигъ, попе, гу увърта,
тя, жина ти, ни е дърта,
ама й твоя, пък със чуждъ,
от виагръ нямъш нуждъ!
Айде да съ испувядъш,
май пу цигънки си падъш?"
"Въх, Феданке, тиху думай,
да ни чуе онъз чумъ,
чи утиди ми брадътъ,
а тифлоня - пу главътъ!"
Тъкму за тифлоня речи,
и жина му иди вечи.
"К`ва е - викъ, - тъз усоба?
Що ти бърка тъй у джоба?"
"Попадийо, кат ни знаиш
цигънскъ любоф дъ праиш,
питъй, аз шъ тъ научъ,
ама колку шъ пулуча?"
Пупадиятъ зафана
дет гу свари - със тигана,
и ми вика: "Пу зъконя,
шъ пулучиш от тифлоня!"
Бягъм веки, братя мили,
ут убяви и резили.
Попът искъл саму печка,
пък настъпи гладнъ мечка!
Ха наздрави, уткрувенци,
пълни ви със вино менци!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
