ФИДАНКА И ПОПА /хум./
ФИДАНКА И ПОПА/хум./
Ха здръвейти, мили братя!
Поумиф са пу суратя
и са сетиф, чи е времи
с попа наш дъ съ заема.
Мама `гату ма рудила
ногу рано мъ утбила,
та ма кърмила в маалата
цигънкъ иднъ устата.
Тя мъ й кръстила Фиданка,
да съм стройнъ къту мрянкъ,
ма убъркъла концити -
станълъ съм читвъртита!
Ма-а-алку цигънкъ си падъм,
как ви саму изнинадъф!
Имъм тялу на слуницъ,
апа глас кът на змеицъ,
къту викнъ, вълци бягът,
кът запея, кротки лягът.
Та, за попъ. Дал убявъ:
"Цигънскъ любоф ми тряба".
И утивам аз у тях,
(От жина му ни ма й страх.)
Викъм: "Попейй, утвури,
за любоф съ пригутви!"
Попа мигъ нъ пърцали:
"Кво ти й, мъри, пулудя ли?"
"Давъй - викъм - тук пърити!
И задигъм си пулити.
"Стооой - ми викъ. - Грешкъ имъ!
Аз съм си ербап зъ тримъ:
"Скръндза - викъм, - ем дъ любиш,
ем пъри да ни загубиш!
"Мъ, Фиданке, кво ти станъ,
беши кроткъ отзъранъ,
К`ва и тъз убявъ тука?
Оф, жинатъ ша мъ спукъ!"
"Стигъ, попе, гу увърта,
тя, жина ти, ни е дърта,
ама й твоя, пък със чуждъ,
от виагръ нямъш нуждъ!
Айде да съ испувядъш,
май пу цигънки си падъш?"
"Въх, Феданке, тиху думай,
да ни чуе онъз чумъ,
чи утиди ми брадътъ,
а тифлоня - пу главътъ!"
Тъкму за тифлоня речи,
и жина му иди вечи.
"К`ва е - викъ, - тъз усоба?
Що ти бърка тъй у джоба?"
"Попадийо, кат ни знаиш
цигънскъ любоф дъ праиш,
питъй, аз шъ тъ научъ,
ама колку шъ пулуча?"
Пупадиятъ зафана
дет гу свари - със тигана,
и ми вика: "Пу зъконя,
шъ пулучиш от тифлоня!"
Бягъм веки, братя мили,
ут убяви и резили.
Попът искъл саму печка,
пък настъпи гладнъ мечка!
Ха наздрави, уткрувенци,
пълни ви със вино менци!!!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
