Философ
Летаргия - разцвет,
летаргия - разцвет,
от нищото се ражда нещо,
от нещото остава нищо,
защото времето руши.
Ако няма време,
нещото е вечно,
но и вечността си има своя край.
Край на нещото,
начало на нищото
и така в омагьосан кръг
и сякаш вечността е в промяната,
в промяната от нищо в нещо
се вижда постоянното,
а постоянно значи перманентно,
а може би заблуда е,
че има полюсни понятия,
но тогава нищо и нещо съвпадат,
летаргията и разцветът също,
но тогава светът ще рухне,
защото няма опори,
няма сблъсък на теории,
на противоположностти.
Всичко е едно!
Безлично!
Скучно!
Ужас!
Фрагмент - синтез, фрагмент - синтез!
Изграждаме отново нашия свят
и казваме, че нещото е нещо,
а нищото - нищо,
летаргията е криза,
разцветът е подем.
И пак изграждаме полюси,
които се сменят винаги,
а винаги значи постоянно,
а постоянно значи перманентно
и с тези разсъждения не прогресираме!
Само ни боли главата!
Стоим си в летаргията,
няма го разцветът,
но изключим ли едното,
няма го другото,
значи няма полюси,
но нали затова сме ги изградили,
заради творческия подем.
Значи е имало разцвет
и после летаргия.
Значи градим
после рушим
и от руините пак градим
нашия, новия свят.
И май животът е като лампа:
включ - изключ,
нищо - нещо,
има - няма,
горе - долу,
едно - нула,
докато не изгори крушката,
или не ни гръмнат бушоните...
13.03.15г.
© Дилян Георгиев Всички права запазени