Mar 20, 2015, 9:30 AM

Философ

778 0 0

Философ


Летаргия - разцвет,

летаргия - разцвет,

от нищото се ражда нещо,

от нещото остава нищо,

защото времето руши.

Ако няма време,

нещото е вечно,

но и вечността си има своя край.

Край на нещото,

начало на нищото

и така в омагьосан кръг

и сякаш вечността е в промяната,

в промяната от нищо в нещо

се вижда постоянното,

а постоянно значи перманентно,

а може би заблуда е,

че има полюсни понятия,

но тогава нищо и нещо съвпадат,

летаргията и разцветът също,

но тогава светът ще рухне,

защото няма опори,

няма сблъсък на теории,

на противоположностти.

Всичко е едно!

Безлично!

Скучно!

Ужас!

Фрагмент - синтез, фрагмент - синтез!

Изграждаме отново нашия свят

и казваме, че нещото е нещо,

а нищото - нищо,

летаргията е криза,

разцветът е подем.

И пак изграждаме полюси,

които се сменят винаги,

а винаги значи постоянно,

а постоянно значи перманентно

и с тези разсъждения не прогресираме!

Само ни боли главата!

Стоим си в летаргията,

няма го разцветът,

но изключим ли едното,

няма го другото,

значи няма полюси,

но нали затова сме ги изградили,

заради творческия подем.

Значи е имало разцвет

и после летаргия.

Значи градим

после рушим

и от руините пак градим

нашия, новия свят.

И май животът е като лампа:

включ - изключ,

нищо - нещо,

има - няма,

горе - долу,

едно - нула,

докато не изгори крушката,

или не ни гръмнат бушоните...

                                      13.03.15г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...