20 mar 2015, 9:30

Философ

779 0 0

Философ


Летаргия - разцвет,

летаргия - разцвет,

от нищото се ражда нещо,

от нещото остава нищо,

защото времето руши.

Ако няма време,

нещото е вечно,

но и вечността си има своя край.

Край на нещото,

начало на нищото

и така в омагьосан кръг

и сякаш вечността е в промяната,

в промяната от нищо в нещо

се вижда постоянното,

а постоянно значи перманентно,

а може би заблуда е,

че има полюсни понятия,

но тогава нищо и нещо съвпадат,

летаргията и разцветът също,

но тогава светът ще рухне,

защото няма опори,

няма сблъсък на теории,

на противоположностти.

Всичко е едно!

Безлично!

Скучно!

Ужас!

Фрагмент - синтез, фрагмент - синтез!

Изграждаме отново нашия свят

и казваме, че нещото е нещо,

а нищото - нищо,

летаргията е криза,

разцветът е подем.

И пак изграждаме полюси,

които се сменят винаги,

а винаги значи постоянно,

а постоянно значи перманентно

и с тези разсъждения не прогресираме!

Само ни боли главата!

Стоим си в летаргията,

няма го разцветът,

но изключим ли едното,

няма го другото,

значи няма полюси,

но нали затова сме ги изградили,

заради творческия подем.

Значи е имало разцвет

и после летаргия.

Значи градим

после рушим

и от руините пак градим

нашия, новия свят.

И май животът е като лампа:

включ - изключ,

нищо - нещо,

има - няма,

горе - долу,

едно - нула,

докато не изгори крушката,

или не ни гръмнат бушоните...

                                      13.03.15г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...