19.03.2009 г., 2:23

Философията на един депресиран пубертет

875 0 0

Животът е бездънна яма

и излизане от нея няма.

Вони, задушно е и мръсно.

 

Във нея да потънеш най е лесно,

но да се оставиш е нечестно.

Рови, дълбай и се бори.

 

Каквото и да стане, ще излезеш,

не бързай, не ще закъснееш.

Смел бъди, решителен и търпелив.

 

А аз ще бъда на ръба на ямата

и ще очаквам за промяната...

Ще чакам, размишлявам и ще се надявам...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...