AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
10.09.2016 г., 13:46 ч.  

Философски копнеж 

  Поезия » Философска
340 2 3

Безконечният паралел на изгубения свят
навлиза в апогея на звездния си път.
Вълни посяват надеждите без страх,
където ще блеснат всред галактическия кът.

 

Стари души ще възкръснат наново,
въплъщения на тайнствено начало.
Пейзажи пътуващи към тях съдбовно
ще се слеят пророчески към божественото цяло.

 

Светлини безброй сред мрачните платна
 греят за тъжните очи.
Дали всяващите безпътица слова
ще тласнат с повей лек към просветленски бъднини?

 

Романтична философия ли ще бъде тук живота,
бягство от епикурейско-земните наслади?
Дали хармонията ще остане мит както Бога,
жално гледащ душите изгниващи в поквара...?

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Младен и Лили, че се спряхте и прочетохте произведението ми! Прекрасни коментари, които ме карат да се усмихвам! Благодаря и поклон!
  • Единствената помощ, която бог оказва на душите е възможността им да избират, дали да живеят на Горния, или на Долния свят. Затова и Платон казва в "Държавата" /Мит за задгробното въздаяние на Ер/: "Виновен е който избира. Бог е невинен." Не е за учудване тогава, че Бог е "жално гледащ душите изгниващи в поквара". Философска и въздействаща поезия, която ти прави чест, Аделайд!
  • Много ми хареса!!! Философията започва от почудата , от въпросите и върви по пътя за усещането на отговорите, откритие и нови въпроси , но най - вече усещане за живота и човека... Тук има наистина много философия и поезия от сърце!
Предложения
: ??:??