20.12.2006 г., 14:54

Философско-поетично, медитативно пречистване

754 0 7

 

 

(

Съвременен прочит на индийската

медитативна философия

)

 

На Ласка

Посвещавам!

 

 

Мо:

-Девет степени ще ти покажа

за постигане на съвършенство -

за народ един ще ти разкажа

в нормата – без многоженство.



Ще започнем с медитация:

воля, чувства, разум - в единство,

а пък то – за нас в градация,

ще ни е житейското предимство.

 

 

І.

Лъки:

-Слушам те така, че да  разбирам -

мантрите ми носят бодър ритъм,

който аз към теб ще адресирам

и чрез тях дори ще те попитам:



“Харе Кршна,

Харе Кршна,

Кршна, Кршна

Харе, Харе,

Харе Рама, Харе Рама,

Рама, Рама,

Харе, Харе”

 

 

ІІ.

Мо:

-Повтаряме в разбирателство,

за да стане ритъмът конкретен

и да тръгнем в приятелство

в изказ прагматичен и директен:



Харе Лъки,

Харе Лъки,

Лъки, Лъки,

Харе, Харе,

Харе Мози,

Харе Мози,

Мози, Мози,

Харе, Харе

 

 

ІІІ.

Лъки:

-Всичко туй добре ще го запаметим,

че характера ни то формира -

преживяваме приятеля любим,

който в душата рефлектира:



Хайде Роси,

Хайде Роси,

Роси, Роси,

Хайде, Хайде

Хайде Вали,

Хайде Вали,

Вали, Вали,

Хайде, Хайде

 

 

ІV.

Мо:

-Съдържателното поведение

е предмет на медитирането

и единствено в отношение

с успех сме в разбирането.



Лъки:

-Виждам  Мо, че тук интерпретираш

философията прагматична

и процесите добре разбираш

чрез позицията критична.

 

 

V.

Мо:

-С теб създадохме си двама храм

и чрез него аз те обожавам,

за да не остава никой вече сам,

щом разбира:”Аз творя, създавам!”

 

 

VІ.

Лъки:

-Чрез приятелство, човекът буден

стига върховете поетични

и светът цъфти добър и чуден

в нюансите си романтични.



Мо:

-Отношението за молитва

любовта взаимна отстоява

и чрез прошката към теб политва,

щом с хуманизъм настоява.

 

 

VІІ.

Лъки:

-Чрез взаимно преклонение

двамата оставаме в невинност,

а това е друго подчинение,

не позанващо това – наивност.

 

 

VІІІ.

 

Мо:

-В творчеството сме създатели

и напредваме чрез изпитания,

но нали затуй сме и приятели -

за да не допускаме страдания!


 

ІХ.

Лъки:

-В ритъма на таз вибрация

е кодирана и всеотдайност -

процес на поетична грация,

носещ помежду ни свойта трайност.


 

Мо:

-Казаното да се резюмира

на равнището на сетивата,

значи всеки да се контролира

в мярата на красотата.


 

Лъки:

-Съществуването е спокойно,

щом протича то нормално,

а пък поведение достойно

води към развитие идеално.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деветте степени са посочени точно с номерация. При извора човек се връща пак!
  • Здравей, Люси!
    Чрез този текст не представям просто медитативната индийска философия, а я преосмислям от гледна точка на прагматичната философия, т.е.правя й съвременно преосмисляне, което може да бъде обсъдено допълнително.
    Поздрав за разбирането!
  • Прекрасен храм сте създали вие двамата!!!
    Контролирането е доста непознато за нас, за разлика от хората владеещи, това източно изкуство! Май точно от там, трябва да започнем и ние, от самоконтрол!!! След което ще сме способни да достигнем покой в душата.
    Поздрави
  • Към Ласка!

    Лъки е виновна, да знаеш!

  • С удоволствие ви чета!

    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...