Финал
Нямам толкова време, любов.
Ти ме тества в сто изпитания.
За поредното беше готов,
изненада те мое признание,
че препълнена чашата бе
и преля от последната капка.
Предпочетох разбито сърце
пред по милост подадена хапка.
Да натиснеш спирачка успя,
но спирачния път не премисли.
Просто края в почуда видя.
Без пощада снегът ни затисна.
Устремих се, макар без криле,
към пространства без тежест и болка,
опростена в безбрежно небе.
Ти остана разбита осколка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
