Нямам толкова време, любов.
Ти ме тества в сто изпитания.
За поредното беше готов,
изненада те мое признание,
че препълнена чашата бе
и преля от последната капка.
Предпочетох разбито сърце
пред по милост подадена хапка.
Да натиснеш спирачка успя,
но спирачния път не премисли.
Просто края в почуда видя.
Без пощада снегът ни затисна.
Устремих се, макар без криле,
към пространства без тежест и болка,
опростена в безбрежно небе.
Ти остана разбита осколка.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
