Не искам вече чужди устни.

Различна си от всяка друга.

Макар с едни и същи думи,

пак ти пиша - без причина.

А усмивката прикрива

колко е жестока в мен борбата.

Аз всичко се научих да постигам,

но как да свикна, че те нямам?

По-добре да ме убиеш.

(Написах го и в първият си стих)

Вместо да те гледам да ридаеш

или с друг да бъдеш!

Не е живот, не си и струва.

Каквото имах съм раздал!

На смърт осъден, без присъда -

Написах най-тъжния финал!