Не искам вече чужди устни.
Различна си от всяка друга.
Макар с едни и същи думи,
пак ти пиша - без причина.
А усмивката прикрива
колко е жестока в мен борбата.
Аз всичко се научих да постигам,
но как да свикна, че те нямам?
По-добре да ме убиеш.
(Написах го и в първият си стих)
Вместо да те гледам да ридаеш
или с друг да бъдеш!
Не е живот, не си и струва.
Каквото имах съм раздал!
На смърт осъден, без присъда -
Написах най-тъжния финал!
© Калоян Калинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
