Не искам вече чужди устни.
Различна си от всяка друга.
Макар с едни и същи думи,
пак ти пиша - без причина.
А усмивката прикрива
колко е жестока в мен борбата.
Аз всичко се научих да постигам,
но как да свикна, че те нямам?
По-добре да ме убиеш.
(Написах го и в първият си стих)
Вместо да те гледам да ридаеш
или с друг да бъдеш!
Не е живот, не си и струва.
Каквото имах съм раздал!
На смърт осъден, без присъда -
Написах най-тъжния финал!
© Калоян Калинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
