На бара бях от близо час.
Намигнах и ме забеляза.
Коняка си допивах аз-
“Наздраве”- той ми каза.
Дръпна стола си до мен,
усетих аромата мъжки.
Той бе някак си смутен,
а аз без всякакви задръжки.
Допирах чашата до устни,
отпивах питието бавно,
мечтаех неговите пръсти
да докосват тялото ми жадно.
Доближи се до моето лице
и прошепна с дрезгав глас:
“Искате ли ново питие
или да тръгваме към нас?”
Дилема имаше пред мен
и трябваше да я реша,
нали той уж бе смутен,
а ме накара да се изчервя.
Направих се на недостъпна,
поръчах си нов коняк,
но нещо глезена изтръпна
да кръстосвам крак връз крак.
Погледнах го в очите аз,
без да говоря ме разбра,
усети мойта, буйна страст
и той посегна към крака.
Тогава бъзро се изправих
взех си чантата, сакото,
онзи поглед му отправих
и му намигнах със окото ;)
© Людмила Нилсън Всички права запазени