4 dic 2006, 0:23

Флирт 2

  Poesía
1K 0 13

На бара бях от близо час.

Намигнах и ме забеляза.

Коняка си допивах аз-

“Наздраве”- той ми каза.

Дръпна стола си до мен,

усетих аромата мъжки.

Той бе някак си смутен,

а аз без всякакви задръжки.

Допирах чашата до устни,

отпивах питието бавно,

мечтаех неговите пръсти

да докосват тялото ми жадно.

Доближи се до моето лице

и прошепна с дрезгав глас:

“Искате ли ново питие

или да тръгваме към нас?”

Дилема имаше пред мен

и трябваше да я реша,

нали той уж бе  смутен,

а ме накара да се изчервя.

Направих се на недостъпна,

поръчах си нов коняк,

но нещо глезена изтръпна

да кръстосвам крак връз крак.

Погледнах го в очите аз,

без да говоря ме разбра,

усети мойта, буйна страст

и той посегна към крака.

Тогава бъзро се изправих

взех си чантата, сакото,

онзи поглед му отправих

и му намигнах със окото ;)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...