4 дек. 2006 г., 00:23

Флирт 2

997 0 13

На бара бях от близо час.

Намигнах и ме забеляза.

Коняка си допивах аз-

“Наздраве”- той ми каза.

Дръпна стола си до мен,

усетих аромата мъжки.

Той бе някак си смутен,

а аз без всякакви задръжки.

Допирах чашата до устни,

отпивах питието бавно,

мечтаех неговите пръсти

да докосват тялото ми жадно.

Доближи се до моето лице

и прошепна с дрезгав глас:

“Искате ли ново питие

или да тръгваме към нас?”

Дилема имаше пред мен

и трябваше да я реша,

нали той уж бе  смутен,

а ме накара да се изчервя.

Направих се на недостъпна,

поръчах си нов коняк,

но нещо глезена изтръпна

да кръстосвам крак връз крак.

Погледнах го в очите аз,

без да говоря ме разбра,

усети мойта, буйна страст

и той посегна към крака.

Тогава бъзро се изправих

взех си чантата, сакото,

онзи поглед му отправих

и му намигнах със окото ;)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....