Dec 4, 2006, 12:23 AM

Флирт 2

  Poetry
995 0 13

На бара бях от близо час.

Намигнах и ме забеляза.

Коняка си допивах аз-

“Наздраве”- той ми каза.

Дръпна стола си до мен,

усетих аромата мъжки.

Той бе някак си смутен,

а аз без всякакви задръжки.

Допирах чашата до устни,

отпивах питието бавно,

мечтаех неговите пръсти

да докосват тялото ми жадно.

Доближи се до моето лице

и прошепна с дрезгав глас:

“Искате ли ново питие

или да тръгваме към нас?”

Дилема имаше пред мен

и трябваше да я реша,

нали той уж бе  смутен,

а ме накара да се изчервя.

Направих се на недостъпна,

поръчах си нов коняк,

но нещо глезена изтръпна

да кръстосвам крак връз крак.

Погледнах го в очите аз,

без да говоря ме разбра,

усети мойта, буйна страст

и той посегна към крака.

Тогава бъзро се изправих

взех си чантата, сакото,

онзи поглед му отправих

и му намигнах със окото ;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...